Резюме: Предложена е обобщена характеристика на методологията на неокласическия икономикс, на нейните компоненти и на застъпваните в тях виждания. Като основни компоненти на методологията са идентифицирани: априоризъм; дедуктивизъм, априорен дедуктивизъм; аксиоматика /постулиране; аксиоматико-дедуктивно изграждане на теорията; математическа формализация; представата за вярна теория, към която се придържа неокласиката; инструменталност; проверка на теорията чрез прогнозите ѝ; атомизъм, редукционизъм и методологически индивидуализъм; игнориране на обществената и на природната среда. Направени са изводите, че: (1) водещо влияние върху развитието на неокласическия икономикс има априорният и в частност аксиоматичният дедуктивизъм (а не методологическият индивидуализъм, както обикновено се смята); (2) първопричините за развитието на неокласиката през втората половина на ХХ век и досега като инструментална, а не като обясняваща теория, както и за разминаването ѝ с реалността, са именно в методологията. Поставен е въпросът какъв тип теория – инструментална или обясняваща, би трябвало да се преподава в университетите и да доминира в експертното, макроуправленското и в публичното пространство

Обща икономика и преподаване Школи на икономическата мисъл и методология

търговска политика икономическа теория методология на неокласическия икономикс

JEL: H41 , B41

Резюме: Целта на изследването е да представи първите стъпки на кредитора от последна инстанция в България през годините на Великата депресия и свързаните с нея банкови кризи. Във връзка с това последователно са изложени различните институционални форми на кредитора от последна инстанция в България. Разгледана е ролята на Българската народна банка като кредитор от последна инстанция при системна криза за спасяването на Кредитна банка през 1931 г., както и теоретичните дискусии сред българските икономисти относно кредитора от последна инстанция.

Макроикономика и монетарна икономика Финансова икономика Стопанска история

кредитор от последна инстанция парична политика банково регулиране икономическа история на България Велика депресия

JEL: G28 , G21 , E52 , E58 , N14 , N44

Abstract: The Covid appeared in November 2019 in China and was declared a “pandemic” in March 2020 by the World Health Organization. It surprised the whole world: all countries are affected, airborne at high speed, mutant and playing with measures against it, insensitive to nationalities, the richest are by far more affected than the poor, and victims by the millions. It has forced life to withdraw from its usual spaces of deployment, except for places where the macabre accounting of the disappeared is rampant.

In a context of such disarray, and if we agree with Robbins (1932, р. 15) that “Economics is the science which studies human behaviour as a relationship between ends and scarce means which have alternative uses”, it may be useful to question the force of the laws, rules and other theorems stated by such a science in the face of a pandemic whose severity index, which reaches a maximum of 5, is equalled only by that of the Spanish flu of 1918-1921. To do so, we use an analytical methodology in that by briefly revisiting the ideas of the last six of the twelve seminal thinkers identified by Yueh (2019) (Joseph Schumpeter, Friedrich Hayek, Joan Robinson, Milton Friedman, Douglas North, and Robert Solow), we attempt to discuss the resilience of their ideas (or the permanence of the relevance of their findings) in the light of the pandemic. The result indicates that not all ideas are immutable

Школи на икономическата мисъл и методология Икономическо развитие, технологична промяна и растеж

economic thought political economy capitalism role of government crises

JEL: B12 , P16 , B13 , 010 , B14

Резюме: Актуалността на темата за кръговата икономика е продиктувана от необходимостта да се намери решение на съвременните екологични, икономически и социални проблеми. Основната цел на изследването е да проследи развитието на концепцията за кръгова икономика и да изведе съвременно определение за понятието. Във връзка с това са анализирани, обобщени и оценени основните индикатори за измерване на успеваемостта на кръговите дейности на фирмено ниво. Направен е преглед на литературата по темата за еволюцията на концепцията за кръгова икономика, на базата на който са изведени дефиниции и основни характеристики на понятието „кръгова икономика“. Представени са практически приложимите инструменти за измерване на успеваемостта на прехода към кръгова икономика на ниво фирма. В заключение са формулирани някои общи препоръки относно бъдещото развитие на политиките в областта на кръговата икономика и измерването на резултатите.

Икономика на селското стопанство и на природните ресурси. Икономика на околната среда и екологията

устойчиво развитие кръгова икономика цикличност на материалите кръгови практики кръгови бизнес модели

JEL: Q56 , Q01 , D61

Резюме: Приложението на съвременни алгоритми за ценообразуване става все по-разпространена практика в реалната икономика. От една страна, това е свързано с подобрения в ефективността на фирмите, но от друга, може да предизвика рискове за конкуренцията на пазарите и по този начин да има нежелани последствия за потребителите. Изследването проследява актуалната интердисциплинарна дискусия относно възможността ценообразуващите алгоритми да доведат до съгласувано поведение. Тази възможност изглежда не само теоретично постижима, но и практически все по-лесно осъществима. Същевременно инструментите на политиката са ограничени и изправят органите за защита на конкуренцията пред нови предизвикателства.

Микроикономика Право и икономика Индустриална организация

изкуствен интелект цифровизация конкуренция съгласуване картел алгоритмично ценообразуване

JEL: D43 , D18 , K21 , L41